Теофил Шиков: България вече не е евтината дестинация за правене на бизнес

Засили ли се интересът на бизнеса в България към Marketstar през последните години?

Да.

Няма как да не те попитам и за риск мениджмънта при вас, след като сте преодолели такива кризи. Как се справяте с него?

Допреди придобиването най-голямата криза срещу която трябваше да се изправим беше свързана с пандемията от Covid, когато буквално за няколко седмици, даже не са и месеци - целият бизнес се промени. Не само в България, но и в цял свят. Тогава си спомням, че започнахме годината с огромни планов – едва ли не да завладяваме света.  Искахме да отваряме офиси в Сингапур, в Швейцария, в САЩ и на други места в Европа. И за три месеца, след като пандемията официално избухна в България и по света, ние установихме, че тези планове отиват в кошчето за боклук. Ние трябваше да се борим за оцеляването на компанията и така премина цялата 2020 г. Към този момент това беше най-голямата криза, която ние – аз и съдружниците ми, и основният ни екип по това време, част от който все още е в Marketstar България, трябваше да управляваме. Щом я преодоляхме се научихме, че няма нещо, което може да ни бутне – стига да сме живи и здрави, за да можем да работим и да решаваме казуси и проблеми. Това ни даде едно самочувствие, че можем да се справим с много в този бизнес. Сега, година и половина по-късно, рисковете са други. Имаме сертификационни процеси, през които преминаваме за сигурност и информационна сигурност, за качество на услугата, която предлагаме на клиентите си. Имаме одитори, които ни следят всяка година и съответно управляват риска като независим спрямо компанията. И предвид всички неща, които изброих – ние просто трябва да действаме по-различно. Трябва да бъдем много по-стегнати от гледна точка на информацията, която споделяме. Винаги казваме, че информацията на клиентите ни остава изцяло за тях. Дори базата с контакти, която е най-простото нещо – тя също си е за тях. При нас няма нищо, защото големите компании са изключително строги, когато става въпрос за сигурност и данни. Имаме и определени практики и много административна работа в тази посока, която ако трябва да бъде честен, не е от най-любимите ми аспекти на моята дейност, но виждам колко е важна. Съответно има конкретно отговорни хора, които ни помагат да управляваме риска по възможно най-адекватния начин. Мисля, че за момента се справяме доста добре.

Щом административната част не ти е любима, коя част от работата си харесваш най-много ти?

Продължава да ми бъде любимо да водя седмичните си срещи с част от партньорите си, тъй като бяхме четирима, а сега сме двама. Аз в ролята си на вицепрезидент на компанията за България и той като директор клиенти. Останалите от предишния екип не са конкретно ангажирани с Marketstar България. И от любимите ми аспекти в работата си остават тези седмични срещи, на които успяваме да добием много по-мащабен поглед как се случва не само нашият бизнес, но и бизнесът на организацията и компанията на глобално ниво. Имайки предвид, че вече 9 години работим заедно, сме си задали един много специфичен тон на водене на разговори, благодарение на което ние се се забавляваме. Продължаваме да го правим независимо, че вече сме корпорация. Съответно за мен продължава да е важно, без значение какво прави човек, на него да му е приятно. Много сме сериозни всички през цялото време, защото правим важни неща – това е повече от ясно, но трябва да го има и този елемент просто да се кефим на това, което правим. Това важи за мен и колегите ми на седмична база, затова тези срещи са ми много любими.

Другото нещо, което винаги много ме зарежда са т.нар. skip level срещи, при които слизам няколко нива по-надолу в йерархията, за да говоря с хората и със служителите за техния опит в компанията. Какви са предизвикателствата, пред които те се изправят и има ли нещо с което аз мога да бъда полезен?

Правя го и с част от т.н. среден мениджмънт на седмична база, а с другите – един-два пъти в месеца, тъй като нямам физическата възможност да си говоря с всеки. На тези срещи си позволявам да видя хората, които имат контакт с клиента, със служителите под тях, за да знам как те се развиват. Защото доста често директорите в компаниите губят връзка с реалността и това какво се случва на най-ниското ниво, а пък тази реална картинка е изключително важна, тъй като това са хората, които говорят с нашите клиенти, а те са тези, които ни плащат да правим това, което правим и да съществуваме като компания. Така че това е един друг аспект от моята работа, който много ми харесва. И разбира се, не на последно място – са разговорите с клиенти. Преди известно време бях на събитие, на което се запознах с нови хора – изпълнителни директори на много големи български технологични и телекомуникационни компании, с които имах изключително интересни разговори. Това за мен винаги е било едно от нещата, които най-много съм харесвал в бизнеса преди и на това, което правим сега. Разговорите с интересни българи, които са създали нещо, или представят интересни брандове,  и правят много смислени неща.

Как продължиха разговорите ви с българската стартъп екосистема след придобиването? 

Станахме малко по-ориентирани навътре, защото цялата тази промяна при преминаването от Out2Bound към Marketstar простo изискваше сериозно посвещаване в промяната. Ако преди това не пропускахме събития и бяхме почти навсякъде, където можем да бъдем – през последната година и половина нещата малко се промениха. От няколко месеца усетихме, че за нас е важно отново да бъдем част от събитията, на които се събират хора от общността. Ние все още сме част от тази общност. Доброволстваме в различни организации, в които преподаваме продажби под една или друга форма. Също така си партнираме и с университети, където също преподаваме продажби – например в Американския университет в България в Благоевград, чрез еднокредитов курс, свързан с прохождането на студентите в сферата на продажбите. За нас е важно да сме в тази индустрия, в тази част от бизнеса, защото тя ни е дала много. Смея да твърдя, че и ние сме дали много на нея, тъй като сме помогнали на немалко стартиращи български технологични компании, че дори и на такива с история, да открият повече пазари извън България. Много е интересно като страничен наблюдател да следиш как се развива цялата ни стартираща общност и бих казал, че отива в една много добра посока. 

Спомена обучение – доколкото знам си завършил журналистика. Къде са допирните точки между нея и бизнеса?

Само да поясня, че завърших PR във Факултета по журналистика и масова комуникация. Работил съм като журналист още в гимназията, а в студентските години и като PR. За мен това, което ми даде цялата дисциплина е възможността да се науча да нося много шапки. Защото, както ти много добре знаеш, когато си журналист ти трябва да разбираш от всичко по малко, но да имаш един доста широк поглед върху това как върви една индустрия или какво се случва на геополитическата карта и т.н. Това ми умение да насочвам погледа си към различните части на голямата картинка – установих, че през годините изключително много ми помага и в бизнеса. Когато си основател на компания или си в ролята на изпълнителен директор, ти отново трябва да знаеш най-важните неща. Няма как да знаеш само едно нещо, защото губиш досег с бизнеса, губиш контакт с реалността и със съставните части на организацията, която ръководиш. Но погледнеш ли към всяко едно направление - човешки ресурси, продажби, маркетинг, финанси, счетоводство – всички тези съставни части, които изграждат бизнеса, и имаш познанията как всички те работят в системата – това е изключително ценно. Моят досег с PR-а и журналистиката ми помогна да приема, че е окей да носиш различни шапки в различните моменти.

Как очакваш да се развие българската IT индустрия на глобалната сцена? Какво ще се промени през следващите години?

Сферата изключително много се промени през последните 10-15 години и това е повече от видимо на база компаниите, които дойдоха в България и стандарта, който осигурява индустрията на работещите в нея. Цялостното ни позициониране като технологичен хъб, технологична локация в тази част на Европа. През последните години забелязваме все повече продуктови компании, които идват тук и ние вече не сме евтината дестинация, която бяхме.

Сега го виждам и от първа ръка, защото имаме и технологични кадри в Marketstar, които работят в Щатите. И при сравняване на качеството на хората в тази индустрия, на програмисти, инженери, продуктови мениджъри и така нататък, спрямо други локации – наистина в България даваме качество. Не само от гледна точка на свършената работа, но и на нещо, което за колегите в САЩ е много важно - именно как аз и ти работим заедно. И това продължава да е така. Това има и своите предизвикателства, защото както вече споменах, ние не сме евтината локация, която бяхме преди. За мен е грешно ако някъде се промотираме като такава. Разбира се, когато ни сравняваш със Западна Европа, Великобритания и САЩ – все още има значителна разлика, но не както преди. Резултатът е, че дойдоха, но и се създадоха много продуктови компании. Български инженери и програмисти отново да могат да създават компании с добавена стойност в България и те да бъдат позиционирани на световната карта. Имаме първия български еднорог (стартираща компания, оценена на поне 1 млрд. долара, бел. ред.), а също и продуктови компании, които работят с клиенти от цял свят. Базирани тук малки стегнати екипи, които носят изключително голяма добавена стойност. За мен основното предизвикателство ще бъде как ние да сме сигурни, че окуражаваме младите хора още от много начален период – гимназията, че дори и преди това, да развиват своите умения. Така те ще виждат, че има смисъл да останат тук или да създават продукти и компании с добавена стойност, които да са от България. Ако мога да обобщя – за мен това е бъдещето пред нашия сектор. Разбира се, изнесените услуги от типа на това, което ние правим (outsourcing), ще останат поне в обозиримо бъдеще. Но с всички промени, които се случват, бих казал, че той също ще бъде доста по-различен. 

На финала – ти какви цели си поставяш за Marketstar България?

Моите лични цели за компанията ни в България включват на първо място ние да бъдем централното място в България, на което млади хора и не само те, а и всички, които искат да се развиват в сферата на продажбите – да знаят, че могат да получат най-доброто развитие. За кариерата си, за себе си. Място, където могат да продават за световни брандове и възможност да работят с хора. Такива с правилната нагласа, правилната ценностна система, които да споделят техните работни дни. В крайна сметка ние често прекарваме дори повече време на работа, отколкото вкъщи със семействата си. Изграждането на такава среда е много важно. На второ място моята цел е да покажа на тези големи световни брандове, които са свикнали да работят с другите локации на Marketstar, че от България те могат да получат и качествени търговци с изключително ниво на английски език. Това вече е една база, от която се започва. Имаме хора с различни езици, които наистина осигуряват качество и работят като търговци, които по нищо не се отличават спрямо търговец в САЩ или в Лондон. И, разбира се, да продължим да растем. В момента сме вече над 50 души. Идеята ни е екипът да се разрасне двойно до края на годината. Това е моята цел и на колегата, с който ръководим офиса тук. След това бихме искали дори да го удвоим през следващите години. Преди – в продължение на може би 7 или 8 години – моята амбиция беше да се превърнем в един авторитет в света на продажбите за технологични компании в България. Мисля, че това го постигнахме под една или друга форма, но не е крайна дестинация. Тази моя мечта малко еволюира в това ние да сме авторитета за продажби за глобалните технологични компании в цял свят, защото целият свят в момента е отворен за нас. Достатъчно е ние да правим нещата, както трябва да бъдат правени – с висока доза професионализъм и с постигането на добър резултат за крайните ни клиенти.